8.Спреведливост.

8.Спреведливост. В общ план справедливостта се възприема или като свръхестествена вечна идея, или за променящ се във времето и създаден от човека идеал. В първият случай, справедливостта се свързва с абсолютната космическа хармония. Началото на разбирането на справедливостта като променчщ се соц. идеал се вижда в твърдението на Протагор, че човекът е мярка за всички неща. При римляните понятието справедливост придобива юредически смисъл. Според Платон хармонията в държавата е възможна само ако всеки върши това, за което е най-подготвен. Справедливостта е обобщаваща добродетел, тя е принцип, който осигурява разпределението на ролите и задълженията в обществото. Джон Ролз говори за 2 аспекта на правата: осигурява равни права на всички граждани; изисква приспособяване на неравенствата в позла на всеки. Справедливостта традиционно се е разбирала като съответствие, а съответствието може да се търси в няколко посоки: съответствие с ценностите и съответствие с моралните норми и законите. В морала е отвърден принципа, че целта оправдава средствата-целта е водещото начало, а средствата трябва да се изнамерят, така че да бъдат в съответствие с целта. Зависимостта м/у дадено и получено определя 2 типа отношение: разпределителни и коригиращи. Разпределителните отношения опират до разпределяне на труд, блага, соц. роли, задължения, привилегии. В много случаи вложеното и полученото са от различен характер и намирането на съответствие м/у тях изисква спец. сравнителен анализ.