6. Свобода.

6. Свобода. Свободата е възлова и особено сложна категория на етиката. Според философията на познанието, свободата е осъзната необходимост. Знанията ни правят свободни. Според философията на съществуването, свободата е предадена на човека и хората са осъдени да бъдат свободни. Според философията на либерализма, свободата е естествено право на човека, неотменяемо и осмислчщо избора м/у доброто и злото. За старите гърци проблемът за свободата не е централен. Древните гърци са вярвали че богинета на съдбата още с раждането на човека определят каква ще бъде неговата участ. Според най-старите вярвания, съдбата властва не само над хората, но и на над боговете и целия космос. Според Марк Аврелий и Сенека притесненията на хората произлизат от техните мнения за външните неща. Хората трябва да се отнасят с безразличие към тях, към богатството и бедността, към здравето и болестта, към удоволствието и мъката. Състоянието на безразличие се нарича апатия. Християнската философия поставя два въпроса: Дали Бог е предоставил на човека свобода на волята и как тази свобода да се съчетава с божията промисъл. Според Августин определящо е човешкото желание- ако желае човек няма да позволи на злото да вземе връх над него или пък ще се остави грехът да го победи. Това означава, че злото или грехът се пораждат от човешката воля. В историята на филосфията често се среща идеята за връзката на свободата и знанието. Свободата се разбира като научна сила с помоща на която човек изобразява света и предвижда бъдещето. Знанието може да се превърне в елемент на агресия. Свободата като знание може да се изплъзне от контрол и да доведе до непредвидими резултати. Според Паскал разума не знае отговора на много въпроси и не може да обясни смъртта и безсмъртието. Съмняващият се разум прави от човека слабо същество, вярата укрепва човека и му помага да се справи с големите препядствия.Френският екзистенциалист Жан Пол Сартър поставя въпроса за свободата и за избора извън идеята за Бог. Според него човек е оставен сам на себе си, човек е това, което той сам направи от себе си, всеки проект е един проект.Човекът е сумата от неговите конкретни свободни избори във всички отделни ситуации. Изборите са различни по мащаб и значимост. Човек е единственото живо същество, което знае, че е смъртно. Единственото, което човек не може да избере , това е завършека на живота си. Свободата се разбира като свобода от и свобода за. Свободата от е независимост, несъгласие. Свободата за е свобода за дейност, за дела и творчество. Само свободният човек може да бъде отговорен за делата си, робът не е нито свободен нито отговорен.