2. Съвременна етика.

2. Съвременна етика. За началото на 20век е характерно възраждането на етическата теория и по-специално на т.нар. метаетика. Метаетиката се интересува от области, които са извън етическото познание и моралната действителност. Етиката се занимава с доброто, но не дава отговор какво представлява то. Нашите съждения за доброто са интуитивни и нямат доказателствена сила. В началото на 20век учените започват да правят разлилка м/у етическа теория или метаетика и приложна етика, която се знаимва с конкретни казуси. Приложната етика се ражда в атмосфера, за която са характерни индивидуалните свободи. Нейно направление е бизнесетиката. В центъра на приложната етика се поставят въпроси на професионалния морал, както и специфични, но разпространени казуси. Главният въпрос на нормативната етика е как да се определят човешките действия като правилни и неправилни. Традиционно за действията се съди по техните последствия. Съществуват 2 течения: акт утилитаризъм и нормаутилилтаризъм. При втория се лансира идеята да се използват само средства, които са известни на моралното съзнание. Етиката на природния закон се следва стриктно от т.нар. римо-католическа школа. Етическияр егоизъм визира конфликта м/у морала и себелюбието и ролята на емоционалната рационалност при постигането на интереса. Различават се 2 форми на моралния егоизъм: индивидуална и универсална. Първата има за правило, че всеки деец се интересува само от своя личен интерес. Универсалният егоизъм се основава на правилото всеки да следва своя интерес, но да се съобразява с интересите на другите. Така себелюбието може да се разглежда и като добродетел. Универсалният егоизъм съумява да съчетае моя и другия интерес по пътя на договарянето, компромиса и контрола в/у разбирателството. Съществуването на проложната етика е признание за това, че няма такъв универсален етически принцип, който може да обясни и разреши всеки съвременен проблем. Широка дискусия се провежда за етическите и правните основания на медицинската работа, за лекарствата и техните приложения, за медицинските експерименти, за отношенията м/у лекар и пациент, за лекарската тайна, за присаждането на органи. Етически и правни въпросителни възникват около трансплантацията на органи, оплождането ин-витро, експериментите със стволови клетки. Голямо развитие получава екологическата етика. Най-важните социални теми с етическо значение са свързани с преодоляването на всякакъв тип дискриминации. Трябва да се отбележи съществуващото неравенство м/у половете, мъжът и жената все още имат твърде деференциран социален статус и нравни позиции.