7. Равенство.

7. Равенство. Равенството е принцип , който е свързан със справедливостта и често се възприема като синоним на справедливостта. Проблемът за равенството е соц. по своя характер. Платон категорично се противопоставя на изискването за равенство м/у господаря и роба. Tой се противопоставя на формалното равенство и изисква при разпределението да се отчитата заслугите на сравняванете хора. Аристотел въвежда понятието аритметично и геометрично равенство. Аритметичното означава да се дават еднакви дялове на всички независимо от други критерии. Геометричното означава да се дават равни дялове на равните хора и неравни дялове на неравни хора. Равенството е винаги по даден признак. Постигането на пълно равенство не е възможно, трябва да се прави разлика м/у понятията за природно и социално равенство. Най-важната соц. функция за понятието равенство е сравняването на социални и политически статуси м/у индивида и групи с оглед на еманципирането. Според Роуз соц. и икономическото неравенства могат да бъдат приспособени така, че да са от най-голяма полза за най-неблагодетелствените; да са свързани със служби и позиции отворени за всички. Егалитаристите не споделят едни и същи споделяния за равенството, не са на едно мнение дали равенството допуска различие и дали различието може да води до равенство. Фактически хората са различни и по природа и по соц. положение и отва е отбелязано още в библията. Като ценностен принцип равенството играе положителна роля и се изразява в положението си, че всички хора са равни, никой не е по-висш, или по-нисш от другия. На тази база хората се разглеждат като носители на равни основни права. Идеята за соц. равенство се развива особено силно в епохата на Просвещвнието. За Русо равенството е неделимо от свободата, той изисква ограничаване на властта и богатството. Властта според Русо трябва да се упражнява без насилие. Неравенството според него е търпимо там, където неговите изяви не поставят в опасност свободата на другия. По настоящем справедливостта се разбира като пропорционално състояние, а не като деление по равно. Хората не искат да бъдат равни във всяко отношение. Равното отношение е възможно и допустимо само във връзка с определени критерии. Според Сартори равенството бива: юредико-политическо, социално-еднакво отношение, равенство на възможностите, икономическо равенство. Според него икономическото равенство не може да бъде цел на обществото, както и премахването на частната собственост. Проблемът кои критерии за изразяване са валидни, Сартори решава по сл. начин: еднакво за всички, равни дялове; еднакво за еднаквите, неравни дялове за неравните при наличие на 4 критерия: пропорционално равенство, всеки му според постигнатото, всеки му според нуждите, пропорционално равенство.