4. Добро и зло.

4. Добро и зло. Доброто и злото като негова антитеза са пределно общи категории в човешкия живот. Основоположници на философските идеи за добро и зло са Сократ, Платон и Аристотел. Водещо начало в Сокартовата етика е учението за щастието. Спред него добродетелта идва от знанието. Според Платон чов. Живот протича в съзерцание на доброто, за него съществуват два свята: божествения свят на идеите и земният свят на техните сенки. За Платон добродетелите са свързани с идеите, философът трябва да познава света на идеите, пътят към познаването на доброто и живеенето в добродетел е дълъг и труден, водачът по този път е Ерос. Платон създава първата утопия за идеалната държава. Според него душата има 3 части: умствена, волева, сетивна. За Аристотел, доброто е крайната цел на човешкото съществуване. Той прави разлика м/у идеята за добро и разните видове добрини- почит, слава,богатство,удоволствие,приятелство, здраве и късмет. Според гърците и римляните античният космос е въплъщение на реда и хармонията. Злото няма космически смисъл, то е преходно и случайно. Според Християнството Бог създава света от нищо, а нищото е основа на злото. Човекът е първородно обременен от греха на Адам и Ева, човешкото битие е греховно. Според Свети Августин злото е недостиг или отсъствие на добро; то не съществува като отделна същност. Томас Хобс създава етическа концепция, подчинена на държавата и политиката. Според него природата на човека е егоистическа. Съперничеството, недоверието, желанието за слава постоянно пораждат желание за насилие. Хобс смята че думите добро и зло се тълкуват много субективно, че моралните отношения са субективни, затова те трябва да бъдат обхванати от правото и политиката. Доброто е това, за което със сигурност знаем, че е полезно. А за злото със сигурност знаем, че пречи да постигнем някакво благо. Според Спиноза добродетелното действие се ръководи от разума. То е възможно при адекватно познание на нещата. За Хегел нравственият човек се управлява от дълга към закона, да бъдеш нравствен означава да изпълняваш своите задължения към семейството, корпорацията, държавата. Според Хегел, държавата сама по себе си е нравствена, тя е реализация на свободата. Злото се изразява в ущърб, вреда, щета, нанесени на благополучието на човека. Според религията злото е пълното и абсолютно отрицание на доброто. Доброто не може да се идентифицира без злото. Доброто и злото могат да се разглеждат онтологически: начала на битието. Доброто и злото могат да се приемат за характеристика на социалните отношения. Опозицията добро-зло има светогледен характер и засяга основните оценки за развитието на света и за възможностите на човека. Природното зло често се осмисля фаталистически или религиозно. Социалното зло е свързано с войните, насилието, отчуждението. Моралното зло отвежда към индивидуални характеристики и качества на човека. Морално зло е егоизмът. Злият човек не е елементарен, той може да бъде активен и динамичен. Съществува парадокс на злото, то не бива да се оценява опростенчески, тъй като може да има смисъл, обяснение и дори оправдание.