10. Регулация и саморегулация на медиите.

10. Регулация и саморегулация на медиите. Регулацията на медийната с-ма се асоциира с правни,държавни, административни, икономически и етически средства. Приемането на етически кодекси е част от организираното саморегулиране на медиите. Уноверситетът в щата Мисури е разработил критерии за измерване на свободата на печата, м/у които са следните: закон за клеветата,медийна зависимост от държавна реклама, правителствен контрол в/у телеграфически агенции. На Тиранската конференция са приети препоръки и програми за действие, които се свеждат до следното: медийната етика е проблем касаещ единствено медийните професиоанлисти. Етичната журналистика е преди всичко на индивидуално съзнание. Предпоставка за етична журналистика е правото на журналистите да вземат редакторско решение, съобразно съвестта си и в съгласие с професионалните стандарти. За етичните основи на журналистиката са интересни възгледите на Макс Вебер. Според него публицистиката е от 2 типа: ценностно-рационална и целево-рационална. Ценностното соц. действие следва от съзнателната вяра в неговата морална стойност, целевото е насочено към постигане на целта с ефикасните средства. Вебер прави разлилка м/у етиката на отговорността и етиката на убежденията. Според него политиците действат целево-рационално и отговарят за последствията, а журналистите се водят от морална убеденост и са склонни да отхвърлят отговорност от последствията. В първите години на реформите, медиите играят гоялам роля и журналистите придобоват чувство за веселие, постепенно в обществото обаче се засилва недоверието, че медиите могат да изпълнят ролята си на 4-та власт. Сега често се чуват упреци за неточност, превзетост и агресивен стил на поведение. Повечето български журналисти вярват, че със своята работа оказват влияние в обществото.