Съветваме ви преди да се запознаете с този материал да прегледате нашия нов проект HoSupplies.bg -
складове на едро за перилни и почистващи препарати, консумативи -
Тема 1:
Умението да се говори правилно и да се владее словото е нужно на всеки, който се явява пред публика. Ораторското изкуство е предмет на изучаване още от древни времена. Неговата теория се ражда в Гърция и Рим още преди христа. Спорен е проблема дали трябва да се изучава ораторското изкуство или е талант. За успеха на публичното представяне и слово са необходими няколко условия – качества на говорещия и публиката. Второ условие – изкуството на словото е двустранен процес – добър оратор, подходяща аудитория. Всяка професия си има свой инструмент. Качеството на продукта зависи от инструмента. Средствата на производството са говорните органи. Предавател на комуникатора е говорния апарат, а приемник на реципиента са неговите 5 сетива. За да се осъществи пренос на инф. От комуникатора към реципиента те трябва да говорят, пеят или свирят на един код. По известни методики за осъвършенстване на говорния апарат са – морфологични и кординационни. Морфологичната методика е по-стара и има за цел да осъвършенства отделните елементи на речта които са продукт на различните функции на системите на говорния елемента. Системи – дишане, гласообразуване, учленяване, дихателна сръчност и др. работи се комплексно. Кординиращата методика е по-нова и има за цла изграждане на словесно майсторство, чрез художествен текст. В днешно време се използва предимно копресната методика. Страхове от говорене – говорене пред публика, височини, гадинки и насекоми, дълбока вода, болест и земетресение, осигуряване на пари, смърт, летене, самота, кучета, каране на кола, тъмнина, инвалидни колички, ескалатори. Лилиян Глас определя шест причини за да не се харесате пред хората: говорите тихо и мънкащо; имате безжизнена, отегчителна и монотонно интонация; винаги използвате паразитни думи(ами, нали така, виж и тн.); имате малко гъгниво, носово произношение; говорите твърде бързо, имате твърде писклив глас. Основни грешки при говорене – акустика(прекалено слаба или силна), акцентиране(грешно подчертаване), вокали(лошо подчертаване), говорни дефекти(прекалено а-а или хм), движение на гласа(малка височина), диалект(прекалено силен), език(не се движи достатъчно)…Задачи – да се владея говорните средства; съзнателно да се оглавява говорния апарат, чрез упр.с художествени материали; да се говори звучно; да се говори отчетливо; говорът да е литературно издържан(без диалекти); точна логика при поднасяне на фразата с ярки нюанси. Три са дисциплините, които включва говорната техника – техника на говора, правилен говор и художествена реч. Задачи на говорната техника: говорната техника не създава, а разработва заложеното у нас. Обект на тази наука е целят говорен апарат, които включва дихателни, гласови и артикулационни органи. Етапи за овладяване на говорната техника: първия етап – възпитаване на слуха – да слушаме това, което изговаряме, да чуваме собствения си говор и говора на другите.
Тема:2 Дишане
Дишането има пряко въздействие не само върху жизнените функции на целия организъм, но е основен фактор в дейността на говорния апарат. Достатъчна е болка в областта на дихателната мускулатура за да не направи гласа немощен, хрипкав и да не се изговарят думите правилно, а финалните фрази затихват в края на изречението, което не е добре за говорещия. Дихателната дейност се извършва от дихателните мускули, които биват 2 групи- инспираторни и експираторни.регулирането на тези мускули се извършва от вродени сложно рефлексни механизми, чиито център е в продълговатия мозък. При актиорите много често се налага на сцената да изменят своя дихателен механизъм – от бърз до мигновено вдишване до наднормално удължено издишване. При дишането трябва да взима участие цяла дихателна мускулатура. Първия говорен орган е гръдния кош. При вдишване външните междуребрени мускули се съкращават, повдигат се на горе и се освобождават. При запъхтяване участват и други мускули – толовищните мускули. Пасивно издишване, започва когато мускулите са в отпуснато положение. Вътрешно ребрените и външноребрените мускули са свързани по между си, чрез антагумистична дейност. Втория орган е диафрагмата. Тя е много еластична мускулатура, която прегражда долната част на гръдната кухина и я отделя от коремната област. При вдишване мускулите на диафрагмата се съкращават. при издишване диафрагмата се изпуска и отива на долу, а коремната мускулатура се връща в изходно положение. Третия орган е коремната мускулатура. Тя е активен помощник на експираторната мускулатура. При действието и могат да се различат две части – от края на ребрата до пъпната област, която изпълнява ролята на пояс. Позволява на диафрагмата и коремните органи да се отпуснат. Четвъртия орган е белия дроб. Двете крила на белите дробове представляват гъбообразна маса, която е образувана от милиони микроскопични мехурчета – алвеоли. Общата повърхност на тези алвеоли е от 60 до 120 квадратни метра. Бронхите се свързват с трахеята, през ларингса, фарингса и носа. Обмяната между газовете се извършва само в алвеолите. В дихателната дейност белите дробове почти не вземат активно участие. Четвърти вид – гръдно диафрагмено.
Разновидност при дейността на дихателния апарат
Дишането се осъществява главно, чрез кординиращата дейност на междуребрената мускулатура и диафрагмата подпомогнати от коремната мускулатура. Поради различни причини и различни обстоятелства – при изправено, при седнало или свито положение на тялото, при болки в гърдите не вземат еднакво участие в дишането и тогава се получават някой разновидности в дихателния апарат и в зависимост от мускулните групи, които взимат най-дейно участие в дишането се получава и названието на типа дишане – диафрагмено или коремно, при него доминира ролята на диафрагмата подпомогната от коремната мускулатура. Втория вид – долноребрено дишане. При този тип най-активни са междуребрените мускули от долната и средната част на гръдния кош, които го разширяват в страни. От това вдишване и разширяване коремната област е почти спокойна – ребрата се свиват. Третия вид е горноребрено дишане - постига се при интензивна дейност на горните междуребрени мускули. При дишане се забелязва раздвижване в раменната и гръдната кост, диафрагмата е пасивна. Отстраняването на повдигане на раменете - най неподходящия начин за поемане на въздух, може да стане чрез упражнения в легнало положение.
Антагонистична дейност на коремната мускулатура
За да бъде говора добре озвучен е необходимо под гласните връзки да се поддържа постоянна згъстеност на издишаната въздушна струя. При продължителен говор се постига чрез трениране издишна мускулатура. през етапа на интензивното вдишване трябва да участват, както вътрешните междуребрени мускули така и диафрагмата. Антагонистичната дейност на коремната мускулатура, която се обяснява със синхронно свиване, когато диафрагмата се отпуска и е известна като коремна преса. Силата на коремната преса най-ярко или най-силно се усеща при кихане. Дихателната мускулатура през един дихателен цикъл има два варианта на дишане – когато мълчим и когато говорим. Когато мълчим дейността на дихателната мускулатура най-често протича в първичен и спокоен цикъл и не се използва целия капацитет на белите дробове. При говор не се изчаква импулс за вдишване. Поемането на въздух се диктува от желанието да заговорим пак. При бърз говор задишването е по интензивно.
Тема:3 Овладяване и развиване на дихателната дейност
Първата крачка към овладяване и развитие на дихателната мускулатура са физическите упражнения. Те по естествен път задълбочават дишането или го подобряват и по този начин подпомагат работата на неактивните дихателни мускули. Дали са активни или всички дихателни мускули при говор се разбира като прилагаме дланите на ръцете към различните части на дихателния апарат – към гръдни кош, гръдна кост, горни и долни ребра, коремна област, горна коремна и долна коремна, ако установим, че някоя от тези части не функционират активно, трябва действително да ги активираме тези групи мускули в тези органи.
Първа група които подсилват дихателната дейност – дишане(вдишване и издишване). То трябва да става безшумно. Шумното вдишване е неприятно за слушане и създава впечетление, за задух. За отстранят може да се използват др.упражнения – в седнало положение – чрез изнасяне на крайниците напред назад, нагоре, на страни се вдишва при препиране на краката.въздуха нетрябва да се задържа в дробовете. Друго упражнение за подсилване на експираторната мускулатура – може да се произнасят беззвучните съгласни С или Ш. упражненията трябва да се изпълняват плавно в удобен ритам с лекота.
Втората група са дихателни упражнения с противодействие”рефлексни” – служат предимно за осъзнаване и овладяване функцията на определена група дихателни мускули. Базирани е на противодействие на някакви временни външни въздействия. При вдишване активно притискане в страните на долно ребрените мускули. При всички рефлексни упражнения през напрегнат етап на дълбоко вдишване трябва да използваме въображаем психофизическа задача – да вдишваме с цели гърди аромата на любимо цвете, планински въздух и тн. Упражненията трябва да се провеждат систематично за да се почувства ефекта им – бавно, изправени, с леко разтворени крака.
Трета група упражнения за подсилване на дихателната дейност : за овладяване и осъзнаване на диафрагмения пояс. Упражнения за горно коремна мускулатура: за да осъзнаем дейността й трябва с двете ръце хваната в юмрук натискаме диафрагмената област. По този начин ние свиваме коремната мускулатура. Изчакали в това положение поемаме въздух през носа за 5 секунди. Натискането върху коремната област продължава и при вдишване и при издишване. Ако този начин ни зартуднява можем да опитаме и в легнало положение да поставим тежък предмет върху корема и така задействаме коремната мускулатура.
Четвърта група упражнения – за подсилване дейността на диафрагмата: раздвижването на диафрагмата се постига чрез натиск върху коремната област от бедрата при клякане или силно свиване на тялото. Този натиск се предава върху коремните органи, които от своя страна напират върху диафрагмата. Друго упражнение – изходно положение, ръце в страни, вдишване през носа на едно вдигане високо напред опънат ляв крак и прибиране, ръцете плясват под него и издишване - 5 до 6 пъти в умерен темп.
Пета група упражнения – упражнения за коремната мускулатура: много често при напрежение в ларингсовата област и недостатъчна сила в гласа, при възпаление на гласните връзки се препоръчва упражнения на коремната област. Тя не е случайно явление, защото тези упр.се наричат още упр. За долната диафрагма. Особено ефикасни за коремната мускулатура са при положение легнали по гръб и движение на краката. Повдигане на краката до прав ъгъл – последователно с двата грака. Др.упр.са изправени в с ръце на кръста, вдишване през носа, навеждане напред и издишване.
Шеста група – леки дихателни упражнения: те съдействат за общо раздвижване на мускулатурата на дихателния апарат. При тях вдишването се подпомага с повдигане на ръцете, отвеждане главата назад и огъване на гръбнака.
Проверка на цялостната дейност на дихателния апарат: за да се провери цялостната дейност на дихателната дейност на дихателния апарат, тялото трябва да се освободи от стягащите дрехи в шийната област, тесни дрехи, после се ляга на кошетката, главата е направо на кошетката, ръцете са отпуснати, краката са прибрани, но плътно един до друг. Втора стъпка за проверка е без напрежение поемане на въздух и изпускане на въздух на кошетката. Третата стъпка е използване на художествен материал.
Физически упражнения подсилващи дихателната дейност: всяко упражнение започва с релаксация. Тя се осъществява чрез подходящи способи: чрез натоварване на мускула и пълното му отпускане. Чрез директно релаксиране на мускула по психогенен път. Групи: 1 – дихателни упражнения с противодействи – рефлексни упражнения(дълбоко вдишване – бавно издишване). 2 – упражнения за странична диафрагмена и долноребрена област – с натискане с юмрук върху диафрагмената област..3- упражнения на странична диафрагмена и долноребрена област с полунаведено тяло, дланите на ръцете са в долната част на гръдния кош вдишване през носа-издишване. 4 – гръбно-диафрагмена област – в седнало положение ръцете притискат отзад долните ребра – вдишване и издишване. 5 – упр4ажнения за осъзнаване и овладяване раздвижеността на гръдната кост – при изправено положение за активизиране дейността на горноредбената мускулатура. 6- упражнения за подсилване дейност на диафрагмата с натиск в коремната област от бедрата при кляка или само свиване на тялото.
Тема :4 Дихателна сръчни
Упр.за дихателна мускулатура при вдишване – то подготвя възможността да се придобие спокойна и плавна издишна струя особено, когато в говора на лицето има тенденция да се изхвърли въздуха припряно. Плавната издишна струя е основа на добре озвучена фраза и предпазва гласните връзки от излишен въздушен напън. То се провежда чрез упражнение в удържане на дихателната мускулатура в положение на вдишване при отворено гърло. В началния период в който се провеждат тези упражнения поемания въздух нетрябва да е повече от обикновеното вдишване и нетрябва да трае повече от 4 секунди. Схема на упражнението – изправени или седнали, спокойно, безшумно поемане на въздух през носа – 3 сек.; пауза или съдържане при отворено гърло; спокойно издишване – 3сек.
Друго упражнение – за равномерно и активно вдишване – базира се на придобитите умения до тук, но изисква използване на по-голямо количество въздух. Провежда се чрез изговарянето на фрази, които започват с добре озвучен тон. Количеството на въздуха трябва да ни стигне за прочитането на кратки фрази, но при равномерна струя. Схема – първо поемаме добре въздух и почти без задръжка с доста интензивно и продължително изговаряне на звук – Ш, Щ или С, СТ. Безшумно се поема въздух през носа, задържаме, за да се загрее гърлото, интензивно изпускане с изговаряне на звук Ш, Щ.
Звучни упражнения – дават възможност с лекота да се използва дихателния апарат. Упражнения с броене на глас – с дозировка на издишната струя. Състоят се в броене на глас на равно число цифри, а след това постепенно се увеличава количеството на цифрите. Умението е да се пести издишвания въздух, който е необходим при говора. Първи вариант – спокойно и безшумно вдишване през носа на неголямо количество въздух, пауза; бавно равномерно отброяване на няколко цифри; бързо, безшумно вдишване през носа; бавно отброяване на силен глас на числата от едно до пет.
Втори вариант на упражнението – предварително спокойно издишване; вдишване през носа, безшумно и без препълване на дробовете; пауза; бавно, равномерно отброяване с немного силен глас на няколко цифри; бързо, безшумно вдишване през носа за 1 сек.; пауза; броене от 1-6; бързо вдишване през носа 1сек; пауза; броене от 1-7. упражнението може да се допълни чрез броене обратно. Ако при бързото поемане се долови някакъв шум или лицето се напряга, в тези случаи се увеличава времето за вдишване. След тези упр.можем да се опитаме да теме фрази с различна дължина. Пр. – Днес космическия кораб е изстрелян.Съобщиха, че е на 900 метра височина. Вече е на 1мил.и900 хиляди км разстояние от земята. Също може да се използват част от поемата „Септември” на Гео Милев.
Кога и къде да поемаме въздух
При четене на текстове, проза или стихове, може да възникват въпроси. Преди всичко трябва да свикнем преди да започнем да говорим добре да си поемем въздух, особено когато ни предстои дълга фраза. Допълнително вдишване при говорене се налага предимно когато е необходимо, да разполагаме с резервен въздух. Моментите за вдишване се определят не само от това да си набавим въздух, а и от необходимостта да се разчлени мисълта. Всяка сложна фраза е съставена от няколко прости изречения. Разграничаването на тези изречения се отбелязва с препинателни значи - , - : .така, че самият текст можем да правим паузи. При стиховете освен тези места въжи и самата форма, която се поднася текста и тога можем допълнително да си набавим въздух. Във всички случаи можем да си набавим въздух но бързо, без шум без нарушаване на ритъма на мисълта.
Шум и просвирване при вдишване – при вдишване през устата се явяват с следствие неговото стесняване. Това е естествен рефлекс за предпазване от нахлуването към гърлото на хладния въздух. В последствие обаче рефлексът се превръща в привичка, която се появява при всяко по-силно вдишване през устата. Трябва да се научим да вдишваме през носа, защото поемания въздух се затопля, овлажнява. Вдишването през носа без да затваряме устата се извършва, като преграждаме пътя към гърлото посредством контакта между мекото небце и корена на езика(както като изговаряме К). ако характера на говора налага бързо поемане на въздух през устата, при което се получава едно просвирване проверяваме – имаме ли напрежение във врата, раменете и плешките. В тези случаи бавно поемаме въздух през носа и отваряме устата за да произнесем – А. издишваме безшумно без глад. Трябва да усетим затоплянето на въздуха в гърлото. Когато е налице шум в ноздрите или гърлото трябва да проверим дали не изразходваме и последните резерви от въздух – дължи се на голямо количество въздух или да си набавяме в кратките паузи допълнително въздух.
Тема 5: Изговор(дикция) и изговорна сръчност
При понятието изговорен или артикулационен апарат се разбита устата с нейните подвижни и неподвижни органи. За изговора от голямо значение е дейността на подвижните артикулационни органи. Подвижни – устни, език, меко небце и долна челюст. Тези органи изменят устното резонаторно пространство и създават условие за подсилване на устно резонаторно пространство. Подсилват точно определени обертонове, които създават или правят индивидуалната оценка на говорните звукове. За да станат тези органи по-съвършен помощен инструмент трябва добре да се овладеят, да бъдат пъргави и очни в изговорната дейност. Всеки говорен звук начален или финален, съгласна или гласна трябва да се изговаря правилно според фонетичните особености на българския език. На подиума, пред екрана или по радиото трябва да умеем да говорим ясно и разбрано. Когато излагаме своите мисли слушателя трябва да разбере какво говорим. Ако рецитираме, но ридаем също слушателя трябва да чие и говора. Най-добър изговор е онзи, който само най-ясно поднася словото и неотвлича вниманието на слушателя или зрителя. Ако има някакви отклонения от ясното точно и правилно говорене трябва да се провеждат специални упражнения – артикулационни, за артикулационните органи, сричкови упражнения при говорни недостатъци. Те се провеждат системно, активно, при внимателен контрол, в зависимост от състоянието на артикулационни апарат трябва да се изработят качества като лекота, прецизност, пъргавина и други: гимнастика за раздвижване на артикулационните органи; упражнения за прецизност и отчетливост в изговор; упражнения за говорна сръчност – изработване на пъргава артикулационна сръчност; упражнение за проконтролиране на артикулационната дейност посредством текстове.
Първа група – гимнастика на артикулационните отгъни – съставена е от обикновени раздвижващи упражнения и специални звукосъчетания. Обикновените раздвижващи упражнения са предимно насочени за овладяване на нераздвижени и напрегнати артикулационни органи – нераздвижени устни, дебел език, стегната челюст. За целта се подбират специални звукосъчетания за раздвижване на тези органи. За да се постигне желаното раздвижване изговарянето на звукосъчетанията трябва да става с по-голяма активност и отчетливост отколкото в обикновения говор. Темпа трябва да е бавен и след постигане на определена лекота да се премине към ускоряване., за да не се появи напрежение насилване на нераздвижени артикулационни органи нетрябва да допуска, защото се получават други привички. Трябва да раздвижваме устни – те са вратата през която излизат звуковите и те последни предават своя отпечатък, за това глухите. Артикулацията при използването на устните трябва да прави изговора окръглен, защото понякога не се оформят различните звукове. Когато не се разширяват в страни тогава не се произнасят И, Е. устните трябва да се разширяват симетрично, а не разкривено и гласът да излиза центриран през средата на устните. За да не се допускат тези говорни недостатъци трябва д
Тема 6: Тема на артикулационни упражнения и говорна сръчност
Всеки човек има говорен темп който може да се окачестви като индивидуален, привичен нормален и пр. този темп в известна степен се влияе от нашия основен жизнен ритъм. Когато сме в хармония с него ние май-малко се уморяваме, но понякога темпа на говорене не отговаря на професията или на ритъма на говорене при подходящи условия. В такива случаи се налагат допълнителни упражнения за да се измени този приличен темп на говорене или да се преодоленият недостатъците с бавния темп на говорене. Постигането на еднаквост, постепенност не е лесна работа. Темпът при упражненията трябва да се постига чрез обща мобилизация на говорния апарат чрез добре осъзната психо физическа задача, а не с насилие. Този момент се определя индивидуално – кога трябва да се ускори темпа. Така, че всеки избира подходящия момент, упражнения за да постигне говорната сръчност, която е много важна. Понякога дадено лице бърка при изговаряне на известни думи, а това се дължи на факта, че не се произнасят определени звукове. За да се преодолеят тези затруднения трябва да се упражняват тези думи до тяхното правилно изговаряне. За да се избегне напрежение, първо се отделят трудните срички и трябва да се достигне до една лекота при произнасяне. Могат да се използват комбинации от гласни и съгласни, при които най-често се допускат говорни затруднения. Контролът за правилно формиране на говорните звукове трябва да става чрез слуха. Във всички етапи на упражненията трябва да се спазва принципа за превъзпитание на говорните органи – говорим за темп. Ако при упражненията се затрудняваме и изморяваме бързо това белег, че имаме неосъзната привичка да работим с напрежение. Никога не трябва да се прибързва в ускоряване на темпа преди да сме придобили лекота упражненията. Сричковите упражнения трябва да произнасят пъргаво, отчетливо, а не с глух, задънен глас. При тези упражнения трябва да се спазват всички правила на фонетиката в българския език. Най-добре е да се упражняваме с повече гласни.
Кои са факторите спъващи дейността на гласовия апарат?
-напрежение – най-разпространената причина е ненормалната напрегнатост на гласовия орган. Често причина за това е несвободната дейност на някой мускулни групи особено когато се засегнати мускули в ларинкса. Трябва да преодолее напрегнатостта на мускулите в ларинкса. За целта могат да се провеждат дихателни упражнения през носа и устата. Напрежение в лицето – при изговаряне на високи и ниски тонове, които поставят гласовия апарат в ненормално положение и се получава напрежение в лицето, което се изразява чрез – бръчкане на челото, свиване на вежди и др.гримаси. ако се повтарят тези гримаси те стават белег на неосвободено гърло и привички. Рефлексната връзка е важна и затова гримасите трябва да се овладеят за да се освободи гърлената мускулатура. нетрябва обаче да поддържаме лицето си като маска.
- напрегнато издаване на брадата – то не помага за повишаване на звука и поставя ларинкса в напрегнато положение. Ако искаме да си помогнем трябва брадата да е прибрана.
- напрежение в раменния пояс и врата – често срещана форма и оказва влияние върху гласообръзуването и при нея раменния пояс и врата са вцепенени. Когато не е станало привичка можем да се освободим, когато при време на упражнения придвижваме леко главата и врата за да не са в една позиция. Упражнения – прави, енергично завъртани в ляво и вдясно с трикратно пружиниране, вдишване и издишване. Друго упражнени – изправени, пускаме главата – напред, назад, вляво, вдясно.
- напрежение в гласовият апарат – охрипване – напрежение в ларинкса може да възникне когато е използван в нездраво състояние, но напрежение може да възникне и при бърза умора на ларинксовата мускулатура, когато пресилим гласовият орган, когато настъпи матирнаност и охрипване. Ако гърлото е изсъхнало и няма слюнка трябва да се поеме малко вода да се задържи в устата и на бавни глътки да се поглъща. Трябва да се спазва гласова почивка, защото иначе може да се превърне в хронично. При няколкократно падане на гласа трябва да се намалят и страничните дразнители от типа на никотин, алкохол, студени и газирани напитки, работа на студ, ниска хигиена, защото това води до атрофия на гласните връзки. Те загубват нормалната си пъргавина, загрубяват по време на говорене. Ако обаче няма болестна причина за падането на гласа може да се дължи на – несъгласуваност в съвместната дейност на дихателният и гласовият апарат. Това получава, когато имаме навика да говорим с глас произведен от едва подсилена струя. Това ни кара да напрягаме ларинкса за да издаваме повече звук; недостатъчно резонаторно подсилване на гласа; несвободно преминаване на звука в артикулационния апарат – при нераздвижени устни, скована челюст, дърпане на езика към гърлото, изцяло тежък артикулационен апарат; говорене в неподходящ за нашия гласов апарат регистър това създава напрегнатост. Упражнения – гласови апарат не взима никакво участие, а артикулационните органи оставът отпуснати. Това е разхлабено „пухкане”. Друго упражнение – в легнало положение, поемане на въздух през носа и еднократно разхлабено „пухкане” до издишване на въздуха, бузите пасивно се издуват. Трето упражнение – с интензивна издишна струя при пълно отпускане на гласовия апарат – преодоляване силата на прахтящите устни – плавно прахтене без участие на глас. Многократно прахтене на едно издишане. Комбинация с беззвучни съгласни(Ф, С, П).
- глухият глас – лишен е от „метал”, от хубаво далекозвучие и не се чува от разстояние. Води до чести заболявания на гласните връзки. Дължи се най-често на неизправност или на надларинксовата кухина – фаринкса, нос и уста. Получава се при неправилно използване на надларинксовата кухина и гласовия апарат в следствие на викане. Озвучена издишна струя трябва да се насочва напред, а да не остава в задните меки части на гърлото и гласът става глух и губи своя блясък.
- слаб глас – дължи се на природен строеж на ларинкса и неправилно използване на гласните данни – чести заболявания, недобра гласова постановка, инфекциозни заболявания или в следствие нервни комплекси. Мускулатурата и функцията на гласовия апарат в своето развитие се подчиняват на всички закони както и останалите органи и функцията им. Подсилване става чрез упражнения за подсилване на дихателната мускулатура. усилваме резунаторното озвучаване на гласа и ежедневен тренинг за четене на текстове.
- гъгнив глас – когато озвучената издишна струя е насочена към предната област на носната кухина поради резунансно озвучаване гласът се усилва и придобива по-голяма звучности тога гласът става тъп и гъгнив. Много са причините за озвучен, неприятен,глас говор, дикция,.
- зъбни тон – е недостатък. Има маркиран стил и немаркиран. Този маркиран стил се характеризира с подчертано накъсване на фразите, голям брой паузи или бавен темп на речта и монотонност, ярко открояване на логически ударения. Немаркиран – непълен и битово разговорен, слабо членение на фразата, наличие на неподходящи паузи, скасено време на паузите, неравномерен темп.
Основни правила за поведението на тялото пред аудиторията – не обръщайте гръб на публиката, коленете изправени, не се люлейте на пети, закопчаване на сакото преди излизане на трибуната си, не се люшкайте, не заваряйте носа си в ръкописа си, не се вкопчвайте в трибуната, не заравяйте краката си в стола, не мърморете, при работа с фишове дръжте ги спокойно
